Помощ — Описание на формата SFB — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Помощни страници:
- Описание на формата SFB
(Това описание е съставено въз основа на мнение на Мандор, пуснато във форума.)
Имайте предвид, че този формат описва структурата на художественото произведение, а не начина, по който се форматира и извежда.
Обща информация
Текстът се форматира по правилото „един ред — един абзац“. Всеки ред започва с табулатор. (В следващите примери табулаторите са представени така: .) Форматиращите елементи (маркерите) се разполагат преди табулатора. Те се разделят на два вида: блокови и едноредови.
Блокови маркери
Ограждат част от текст с „X>“ (отварящ маркер) и „X$“ (затварящ маркер), където „X“ е кодът на маркера. Трябва да са сами на ред; без табулатор преди маркера и без текст след него. Кодовете на всички маркери са на латиница. Такива маркери са: A (анотация), C (цитат), D (посвещение), E (епиграф), F (предварително форматиран текст), I (информация), L (писмо), P (стихотворение), S (табелка), T (таблица).
Едноредови маркери
Разполагат се в началото на абзаца, преди табулатора, и оказват влияние само върху този абзац. Такива маркери са: | (заглавие), >, >>, >>>, >>>>, >>>>> (заглавия на секции от различни равнища), # (подзаглавие), @ (автор), ! (заглавен ред в таблица), F (предварително форматиран текст), S (табелка).
Заглавие
Заглавие се маркира чрез знака „|“, код 0x7C (#124)[1]. Ако заглавието е от няколко реда, всичките трябва да са маркирани с „|“:
Пример:
| Иван Ефремов
| Часът на бика
Само книгата и стихотворенията могат да съдържат заглавия.
Анотация
Анотацията е кратко представяне на произведението, най-често го отпечатват на задната корица. Анотацията се огражда с двойката маркери „A>“ и „A$“ и трябва да се постави веднага след заглавието на произведението.
Пример:
A>
В дълбока древност цар Калидаса изгражда Фонтаните на Рая. …
A$
Секция
Секцията е самостоятелен фрагмент от текста, който може да има собствено заглавие, епиграф и т.н. При романите секция се явява отделна глава или част от произведението, а при разказите цялото произведение е една секция (в повечето случаи).
Секцията се маркира с един или повече последователни знака „>“, код 0x3E (#62). Броят на знаците показва нивото на вложеност на секцията. Ако заглавието на секцията е от няколко реда, всичките трябва да са маркирани с „>“.
Пример:
> ЧАСТ ПЪРВА
> Срещу глупостта…
…
>> Глава 1
…
>>> 1.
…
>>> 2.
…
>> Глава 2
…
> ЧАСТ ВТОРА
> …самите богове…
…
>> Глава 1
…
>> Глава 2
Заглавието на секцията не е задължително, т.е. след маркера може и да няма текст (пример: „Дюн“ на Франк Хърбърт).
За по-удобно визуално възприятие се препоръчва оставянето на два празни реда преди заглавието на секцията и един празен ред след него.
Подзаглавие
Подзаглавие се маркира чрез знака „#“, код 0x23 (#35). За разлика от заглавието, подзаглавието може да се появява на произволно място в текста и не участва в съдържанието на книгата.
Пример:
На първа страница пишеше:
C>
# ЦЕНИТЕ СЕ ПОКАЧВАТ!
Нашият кореспондент…
…
C$
Епиграф (мото)
Епиграфът се огражда с двойката маркери „E>“ и „E$“. Епиграф може да се появи само в началото на книгата, в началото на секция или в началото на стихотворение (след заглавията, ако ги има). Допустимо е описването на повече от един последователни епиграфа, както и смесването на епиграфи и посвещения.
Пример:
E>
Homo homini lupus est.
@ Латинска поговорка
E$
Посвещение
Посвещението се огражда с двойката маркери „D>“ и „D$“. За разлика от епиграфа, той може да се появи само в началото на книга. Във всичко останало не се различава от епиграфа.
Пример:
D>
На читателите ми.
D$
Цитат
Цитатът се огражда с двойката маркери „C>“ и „C$“. Цитат може да се появява само в тялото на секция.
Пример:
На първа страница пишеше:
C>
# ЦЕНИТЕ СЕ ПОКАЧВАТ!
Нашият кореспондент…
…
C$
Стихотворение
Стихотворенията се ограждат с двойката маркери „P>“ и „P$“. Те могат да имат собствено заглавие и епиграф (посвещение). Отделните куплети от поемата се разделят с празен ред.
Пример:
P>
# ВРЕМЕ
Текат минути, часове и дни —
в безспирен бяг безследно отлетели,
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели…
И чакаш някого… Но идва ден
…
@ Пинк Флойд
P$
Знак/табелка
Знаци, табели и др. подобни текстове (които обикновено се форматират като центрирани с рамка) се ограждат с двойката маркери „S>“ и „S$“.
Пример:
Пред къщата имаше табелка:
S>
ЗА ПРОДАН
S$
Може да се използва и едноредов маркер, но не е препоръчително.
Пример:
Пред къщата имаше табелка:
S ЗА ПРОДАН
Таблици
Таблици се дефинират чрез блоковия маркер „T“. За евентуално заглавие на таблицата се ползва маркерът „#“.
Заглавните редове се отбелязват чрез едноредовия маркер „!“. Клетките в реда се разделят чрез знака „|“, код 0x7C (#124).
Пример:
T>
# Примерна таблица
! Колонка 1 | Колонка 2
Клетка 1.1 | Клетка 1.2
Клетка 2.1 | Клетка 2.2
T$
Като HTML горният пример би могъл да изглежда така:
| Колонка 1 | Колонка 2 |
|---|---|
| Клетка 1.1 | Клетка 1.2 |
| Клетка 2.1 | Клетка 2.2 |
Писмо
Писмо се огражда с двойката маркери „L>“ и „L$“.
Пример:
L>
Драги ми Смехурко,
Бързам да ти пиша. Но как да захвана? …
…
@ Твой приятел вечен:
@ Весел Патиланчо
L$
Автор на текст
Автор на текст се маркира със знака „@“, код 0x40 (#64). Той може да се появи в края на епиграф, цитат, стихотворение, писмо. Вижте съответните примери за тези елементи.
Предварително форматиран текст
За предварително форматиран текст се използва маркерът „F“ в ролята му на блоков или на единичен маркер.
Пример:
F>
1
1 1
1 2 1
1 3 3 1
1 4 6 4 1
1 5 10 10 5 1
F$
Информация
Допълнителната информация за произведението (сканирал, редактирал, издателство и т.н.) се записва в края на текста и се огражда чрез маркерите „I>“ и „I$“.
Пример:
I>
Сканиране и разпознаване: Иван, 2007
Редакция: Петър, 2007
I$
Бележки под линия
Мястото на препратката към забележката се маркира със звездичка — „*“. Ако в един абзац има повече от една препратка, те могат да се маркират с няколко последователни звездички или със звездичка, следвана от число.
Текстът на бележката под линия трябва да се появи на следващия ред, да е ограден в квадратни скоби („[…]“) и да започва с текста на препратката. Текстът на бележката може да е от няколко реда.
Пример:
— Какъв номер, господи! Сансасионел!*1 Дьо тонер!*2
[*1 Сензационно! — бел.ред.]
[*2 Гръмотевично! — бел.ред.]
Курсив и получер
Смисловото ударение върху текст се отбелязва чрез ограждането на текста със знака „_“ — код 0x5F (#95). Най-често се форматира в курсив (наклонен текст); в по-старите книги — с малко по-голяма разредка между буквите.
Пример:
— Но ние _трябва_ да отидем!
За по-голямо смислово ударение се ползват два последователни знака — „__“. Обикновено текстът се форматира в получер.
Картинки
Картинките се дефинират чрез конструкцията {img:име_на_файл} или {img:име_на_файл|Алтернативен текст}. Във втория случай алтернативният текст се показва на читателя, ако самата картинка не може да бъде заредена или видяна. Препоръчително е картинката да е във формат JPEG или PNG. Ако конструкцията {img:…} е самичка на реда, тогава картинката се извежда центрирана на самостоятелен ред, напр:
Пример:
На листчето беше нарисувано следното:
{img:listche.jpg|Множество разноцветни многоъгълници}
— Но това е пълна бъркотия! — учуди се…
Ако около конструкцията {img:…} има текст, тогава картинката се „вмъква“ на съответното място, напр:
Пример:
…ще маркирам мястото със знака {img:znak.png}. Ще се срещнем…
Сюжетни разделители
В повечето книги се използват два типа сюжетни разделители — три последователни звездички или празни редове.
В първия вариант звездичките се изписват в текстовата част на реда (след табулатора); пред тях няма маркер; между звездичките се оставя по един интервал. За по-добро визуално възприятие е желателно да се остави по един празен ред преди и след разделителя.
Пример:
…
* * *
…
Във втория вариант се оставят два празни реда. Напоследък издателствата започват да икономисват място, като оставят само един празен ред, но това е неправилно.
Специфични знаци
За късо тире (или дефис) (например при съставни думи като „синьо-зелен“) се използва стандартният знак с код 0x2D (#45). За дълго тире (напр. в пряка реч) се използва знакът „—“ с код 0x2014 (#8212). Около късото тире не трябва да има интервали; около дългото тире винаги има по един интервал (освен когато са в началото на реда). При особени случаи като „кино– и фотоапарати“ или „…достигна –15°C“ се използва средно тире с код 0x2013 (#8211).
За апостроф се използва знакът „'“ с код 0x27 (#39).
Ударението се маркира чрез знака „`“ с код 0x60 (#96), поставен след ударената гласна.
За кавички е препоръчително да се използват стандарните български кавички („…“), с кодове съответно 0x201E (#8222) за отваряща и 0x201C (#8220) за затваряща, или ъгловите (френски) кавички («…»), с кодове съответно 0xAB (#171) за отваряща и 0xBB (#187) за затваряща.
Броят на отварящите и затварящите кавички трябва да е еднакъв, дори при натрупване на две и повече последователни кавички, напр.:
На бележката пишеше:
„Ще се видим в «Хилтън»“
Всички тези знаци служат като маркировка; след преобразуването (напр. в HTML) те ще се трансформират в съответните типографски знаци.
